Кап-кап-кап. Нашепва дъждът по прозореца. Навън е студено, а стените са тънки и одеалата - само 2. Усещам, как нежно прокрадваш пръсти по гръбнака ми и четеш по ребрата. Морзова азбука. Моето тяло и твоето тяло са морзова азбука, а вътре е тъмно и ние - слепи. Всички хора са слепци. Живеят в мрак и носят черни очила. Остава само утехата на телата. Голо тяло до голо тяло са отворена книга и четец. Единият - сляп, другият - празен. Само взети заедно значат нещо. Each the slave and each the master. Всеки е роб на себе си и господар на другия. Прикован към себе си и задлъжнял на себе си. Сам статуя на пиадестала, който си е изградил.
О, спаси ме! Накарай ме да се забравя.
Пускаш пръсти по-надолу по страниците и прелистваш.
О, да, точно там. Така! Притискай палци в нея, тя ще те обземе.
По-дълбоко, по-дълбоко...да...да...!
Приключи. Аз съм в теб и ти си в мен. Никой не е вече и роб, и господар, защото заедно сме Бог.
О, блаженство...
Ох...
p.s. Only the one who hurts you can make you feel better.
Only the one who inflicts the pain can take it away.
Eroti...ca...
(Madonna)
понеделник, 15 октомври 2007 г.
събота, 13 октомври 2007 г.
Децата на демокрацията
Поколението, родено в края на 80-те и началото на 90-те, е най-шокиращото културно явление, което някога се е случвало на България. Това са децата без детство, без игри на прескочи кобила или дама, това са децата, които станаха възрастни през своя пубертет, и остаряха, навършвайки 18.
След срива на старата система в България навлязоха новите технологие, засиленото разпространение на наркотиците, навлязоха Интернет, западната култура, заведенията за бързо хранене и още сумати нови неща, които преди това не бяха познати. "Малко по-големите цветя" не само посрещнаха всички тези събития, те израстнаха с тях, за тях няма друга реалност. Те никога не са били пионерчета и не са носили червена връзка около врата. Техните родители, също изненадани от новите възможности, които се откриха и пред тях, се заеха да градят кариера, за да могат да осигурят всичко на своите наследници. В резултат на това съвременният български тийнейджър никога не е бил ограничаван в действията си.
Повечето пропушиха млади, заспиваха пияни по стълбите на вили, в които се правят купони. През ноздрите им са влезли повече вещества, отколкото са излезли секрети. А на възраст, на която техните родители са си пращали любовни бележки в час, те се потопиха в удоволствията и дебрите на секса.
Бяха първите, които слушаха музика и гледаха клипове на мобилните си телефони. Несъзнателно изживяха краха на няколко правителства и период на инфлация. В по-голямата си част семействата им са нестабилни, техните родители все още трудно се ориентират в днешната действителност, да не говорим, че ако са и по-възрастни, живеят 20 години назад във времето.
Опитали всичко, били са отритнати, влюбени, разлюбени, необичани, ебливи, надрусани, напушени, пияни. Навършвайки 18 за тях няма нищо, което вече да не са пробвали, нещо, което вече да не са изпитали.
Бъдещите зрелостници са опитни, информирани, много отегчени и объркани от всичко, но поддържат борбения си дух и се стараят да продължават нагоре, защото най-големият им страх е да не се превърнат в своите родители.
И все пак, обичайте ни, защото независимо от факта, че доста голяма част не може да ни приеме, вие ни създадохте такива.
След срива на старата система в България навлязоха новите технологие, засиленото разпространение на наркотиците, навлязоха Интернет, западната култура, заведенията за бързо хранене и още сумати нови неща, които преди това не бяха познати. "Малко по-големите цветя" не само посрещнаха всички тези събития, те израстнаха с тях, за тях няма друга реалност. Те никога не са били пионерчета и не са носили червена връзка около врата. Техните родители, също изненадани от новите възможности, които се откриха и пред тях, се заеха да градят кариера, за да могат да осигурят всичко на своите наследници. В резултат на това съвременният български тийнейджър никога не е бил ограничаван в действията си.
Повечето пропушиха млади, заспиваха пияни по стълбите на вили, в които се правят купони. През ноздрите им са влезли повече вещества, отколкото са излезли секрети. А на възраст, на която техните родители са си пращали любовни бележки в час, те се потопиха в удоволствията и дебрите на секса.
Бяха първите, които слушаха музика и гледаха клипове на мобилните си телефони. Несъзнателно изживяха краха на няколко правителства и период на инфлация. В по-голямата си част семействата им са нестабилни, техните родители все още трудно се ориентират в днешната действителност, да не говорим, че ако са и по-възрастни, живеят 20 години назад във времето.
Опитали всичко, били са отритнати, влюбени, разлюбени, необичани, ебливи, надрусани, напушени, пияни. Навършвайки 18 за тях няма нищо, което вече да не са пробвали, нещо, което вече да не са изпитали.
Бъдещите зрелостници са опитни, информирани, много отегчени и объркани от всичко, но поддържат борбения си дух и се стараят да продължават нагоре, защото най-големият им страх е да не се превърнат в своите родители.
И все пак, обичайте ни, защото независимо от факта, че доста голяма част не може да ни приеме, вие ни създадохте такива.
четвъртък, 11 октомври 2007 г.
Я не сакам на мене да ми е добре, я сакам на Вуте да му е зле!
Българското общество страда от много психологически и емоционални комплекси и задръжки, най-известният от които е прословутото му желание да няма някой по-по-най от него. Ако съседът има 5 прасета, а ти само 3, то той непременно ги е придобил чрез тайни взаимоотношения и схеми с ЦРУ, МОСАД, КГБ или местния кмет. Българинът толкова не иска ближният му да е добре, че е готов да съсипе собственото си щастие и да го блокира от живота си. Но нима можем да постигнем нещо, след като вечно се сравняваме с другите? Защо веднъж не се вгледаме само и единствено в себе си, а не оставим другите да се развиват и печелят отделно. Позитивизмът е доста силен лек срещу всякакви житейски несгоди. Изолирането от другия също не е решението, защото това говори за липса на социално съзнание. А щом си тук и живееш в тази страна, то това непременно те прави и част от обществото, колкото и да не ти харесва.
При българина проблемът е, че никога не може да поеме отговорност за себе си. Българинът не си вярва, това му пречи да вярва и на другите. Недоверието и несигурността като начин на живот не предопределят успех. Защото само човек, който си вярва, има силите да се изправи след неуспех и да опита отново и отново, и отново, докато не успее.
Затова, дрази сънародници, опичайте си сиромашкия акъл и почвайте да мислите варианти относно ъпгрейдването на собствения ви живот, а не съсипването на този на съседа ви. Току виж, накрая сте се оказали и щастливи. :)
При българина проблемът е, че никога не може да поеме отговорност за себе си. Българинът не си вярва, това му пречи да вярва и на другите. Недоверието и несигурността като начин на живот не предопределят успех. Защото само човек, който си вярва, има силите да се изправи след неуспех и да опита отново и отново, и отново, докато не успее.
Затова, дрази сънародници, опичайте си сиромашкия акъл и почвайте да мислите варианти относно ъпгрейдването на собствения ви живот, а не съсипването на този на съседа ви. Току виж, накрая сте се оказали и щастливи. :)
Back off, motherfuckers, Queen Bitch is back!
Уорнър Италия снощи пуснаха инофрмация, че кралицата на поп-а и най-добрият медиен манипулатор за всички времена - Мадона се завръща с нов албум през февруари. Това е последният, който тя ще запише към Уорнър Мюзик плюс сборна колекция по договор, която също би трябвало да излезе до края на следващата година. След това звездата планира да мине към Live Nation, с които според статия в Wall Street Journal е сключила сделка за рекордните 120 милиона долара, която включва издаването на 3 албума до 2015 година и започвайки от 2010, както и турнета, съпътстващи музикалните продукти.
Тази вечер от Уорнър официално потвърдиха отеглянето на Мадона след новия студиен и още един сборен албум. Преговорите между тях и поп-звездата не са довели до желаните резултати.
Фенски слух гласи, че първият сингъл от предстоящия албум трябва да излезе през декември тази година.
The $120 Million Womanвторник, 9 октомври 2007 г.
Един от връхните моменти в творчеството на Мадона
е идеята за и самото записване на песента Paradise (Not For Me) от албума Music (2000г.) Продуценти и автори са Мадона и Mirwais Ahmadzaï , с когото тя работи почти изцяло върху албума. Paradise е първата песен, която записват заедно и първоначално е била само за албума на Mirwais - Production. Песента е първата, която хвърля светлина в каква музикална посока Мадона ще поеме след суперуспешния Ray Of Light от 1998-ма година. На по-късен етап в създаването на албума е решено, Paradise да бъде включена в Music в преработен вариант, като инструменталната част в средата е удължена.
Песента е с английско-френски текст, като гласът на Мадона е ту естествен, ту изцяло минат през вокодер, което дава усещане за сюрреализъм. Бавно транс-електро звучене създава алюзия за състоянието, в което будистките монаси изпадат, след като изпушат 5 лули опиум една след друга.
Paradise е включена в 2 от турнетата на Мадона. Първото е Drowned World Tour, където е само видео-интерлюдия между отделни секции, но видеото е специално заснето за турнето и како песента се нарежда сред шедьоврите на Мадона със своя Манга-инспириран стил. Песента е изпълнена още на Confessions Tour, този път на живо и в акустичен вариант. На сцената са Yitzhak Sinwani и Мадона в дуетно изпълнения. Чиконе през същото време свири и на китара, а бекграунд видеото показва китайско дърво с розови листа, което минава през 4-те различни сезона, за да разцъфне наново.
Песента е с английско-френски текст, като гласът на Мадона е ту естествен, ту изцяло минат през вокодер, което дава усещане за сюрреализъм. Бавно транс-електро звучене създава алюзия за състоянието, в което будистките монаси изпадат, след като изпушат 5 лули опиум една след друга.
Paradise е включена в 2 от турнетата на Мадона. Първото е Drowned World Tour, където е само видео-интерлюдия между отделни секции, но видеото е специално заснето за турнето и како песента се нарежда сред шедьоврите на Мадона със своя Манга-инспириран стил. Песента е изпълнена още на Confessions Tour, този път на живо и в акустичен вариант. На сцената са Yitzhak Sinwani и Мадона в дуетно изпълнения. Чиконе през същото време свири и на китара, а бекграунд видеото показва китайско дърво с розови листа, което минава през 4-те различни сезона, за да разцъфне наново.
Autour de moi
Je ne vois pas
Qui sont les anges
Surement pas moi
Линк за сваляне на албумната версия на Paradise: http://4storing.com/5svfh/ab2d0ab66a2a7e2d77da41e1e98e3f48.html
Линк за сваляне на лайф-изпълнението
от Confessions Tour:
Линк към видеото от Drwoned World Tour:
Линк към изпълнението от Confessions Tour:
Hung Up - раздвоената човешка душа пред избор
Здравейте, мили читатели! В днешния час по музикална философия ще разгледаме един от най-успешните сингли на Мадона - Hung Up. Хитът от есента на 2005-та представя постмодерната личност пред проблема на битието и: "To be ot not to be: Моето его или това на другия?". Поставен пред тежък избор, лирическият герой заключва още в началото на песента "Time goes by so slowly". Времето е мерна единица, измислена от хора, които са имали такова за губене, за да затруднят идните поколения, внедрявайки им чувство на вина и обреченост, затвореност в микрокосмосът, наречен време. Усещайки, че скоро наближава 50-тия и рожден ден, Мадона проектира чувството за старост и обреченост в своята поема и предлага възможни решения на проблема. Вземайки предвид факта, че г-жа Чиконе-Ричи е зодия Лъв и последната и мания е изучаването на Кабала (наред с осиновяването на бедни африкански дечица), то тя най-вероятно счита, че нейните съвети са най-правилни, което прави изучавания текст силно центриран и лишен от други гледни точки. Анти-героят в творбата е неизвестния любим, който не си вдига телефона. ("Every little thing that you say or do I'm hung up I'm hung up on you Waiting for your call Baby night and day I'm fed up I'm tired of waiting on you") . Самият факт, че името и пола му не са упоменати говори за неговата незначителност, но и за културния символ на полисексуалност, в който авторката Мадона "Естер" Луиза Вероника Чиконе-Ричи се е превърнала. Куплетът подсказва, че егото взема превес над любовта към другарчето. Творбата хвърля светлина и върху бича, който технологиите може да се окажат и съмненията, които те могат да породят: дали той не си вдига телефона, защото не иска да ме чуе?; може би просто няма обхват?; или му е паднала батерията? Това са все въпроси, на които лирическият герой сам трябва да намери отговори по житейския си път.
Time goes by so slowly for those who wait
No time to hesitate
Those who run seem to have all the fun
I'm caught up
I don't know what to do
Епосът продължава, като авторката представя екзистенциалисткото си виждане, че ние сме капсулирани във времето, но всеки може да се отскубне, ако си купи новия и албум, пие Kabbalah water и медитира върху смисъла на съществуването си. Правейки това, той ще стигне до заключението, че е изгубил достатъчно време да върши такива глупости и най-сетне ще започне да си живее живота.
Ring ring ring goes the telephone
The lights are on but there's no-one home
Tick tick tock it's a quarter to two
And I'm done
I'm hanging up on you
В този куплет виждаме, че последният опит за спасяване на любовта е бил неуспешен и следва да извикаме на помощ най-мощната всевишна сила - егото си, което единствено може да ни изправи на крака и да ни върне самочувствието. Лирическият герой заключва "Свърших с тебе вече, шЪ тИ тръшна тИлИфона" и с това драмата на стихоплетеца е разрешена. Егото побеждава над любовта. Такъв е животът в постмодерната епоха.
I'm fed up
I'm tired of waiting on you
Time goes by so slowly for those who wait
No time to hesitate
Those who run seem to have all the fun
I'm caught up
I don't know what to do
Епосът продължава, като авторката представя екзистенциалисткото си виждане, че ние сме капсулирани във времето, но всеки може да се отскубне, ако си купи новия и албум, пие Kabbalah water и медитира върху смисъла на съществуването си. Правейки това, той ще стигне до заключението, че е изгубил достатъчно време да върши такива глупости и най-сетне ще започне да си живее живота.
Ring ring ring goes the telephone
The lights are on but there's no-one home
Tick tick tock it's a quarter to two
And I'm done
I'm hanging up on you
В този куплет виждаме, че последният опит за спасяване на любовта е бил неуспешен и следва да извикаме на помощ най-мощната всевишна сила - егото си, което единствено може да ни изправи на крака и да ни върне самочувствието. Лирическият герой заключва "Свърших с тебе вече, шЪ тИ тръшна тИлИфона" и с това драмата на стихоплетеца е разрешена. Егото побеждава над любовта. Такъв е животът в постмодерната епоха.
I'm fed up
I'm tired of waiting on you
Поетесата Чиконе често прави лирични отклонения, за да се вдъхновява.
понеделник, 8 октомври 2007 г.
If You Were A Sailboat
се казва първият сингъл от 3-я по ред албум на Katie Melua. 23-годишната британска изпълнителка започва житейския си път на 16.09.1984г. в Грузия. Когато е осемгодишна, семейството и се мести в Ирландия, а малко по-късно и в Англия.
Интересното в нейната музика е, че съчетава възможно най-успешно есид-джаз и софт-поп елементи до достигане на перфектна хармония помежду им. Мелодията е спокойна, а текстовете са опростени, но приятни. Забелязват се прилики с предишия и албум, като и при двата първи сингъла (Nine Million Bicycles; If You Were A Sailboat) има почти преповтарящи се моменти, но това не ги прави по-малко симпатични.
Видеото към If You Were A Sailboat е най-доброто и засега и успешно показва, как с малък бюджет може да се направи повече от прилична визуализация на песен. Като сюжет препокрива текста на IYWAS, но по начин, напомнящ леко на куклен театър. Може да го видите тук: http://youtube.com/watch?v=x25F3-sR2Yo 
Парле ву франсе? Уи, уи.
Говорите ли френски? Ще ми поговорите ли малко тази вечер?
Френската любов е един от най-приятните моменти на половия акт ( в личната си класация я нареждам на 3-то място след едно по-бруталнично напред-назад и самия момент на коитуса). Няма по-голямо удоволствие от това да усетиш нечии устнички върху най-чувствителната си част. Все едно някой прониква в друго измерение в самата теб, за което даже и ти не си предполагала, че съществува. Момент на целувка между два различни типа устни. :)
Определено голямо удоволствие е, да усетиш и как мъжкия член се надървя в устата ти. Ако енергията, която преминава по него, може да бъде консервирана, то България никога няма да има нужда от АЕЦ.
Френската любов е един от най-приятните моменти на половия акт ( в личната си класация я нареждам на 3-то място след едно по-бруталнично напред-назад и самия момент на коитуса). Няма по-голямо удоволствие от това да усетиш нечии устнички върху най-чувствителната си част. Все едно някой прониква в друго измерение в самата теб, за което даже и ти не си предполагала, че съществува. Момент на целувка между два различни типа устни. :)
Определено голямо удоволствие е, да усетиш и как мъжкия член се надървя в устата ти. Ако енергията, която преминава по него, може да бъде консервирана, то България никога няма да има нужда от АЕЦ.
неделя, 7 октомври 2007 г.
Се Па Ма Фоту
Имам навика да минавам през живота като лятна буря и да помитам всичко около себе си. Това важи, както за семейство, приятели, работа и училище, така и за личния ми живот. Казвали са ми, че съм "Пипи" и "фъстък", апо-късно са ме наричали "червенокоса вещица" и "шопска дървена глава", за което предполагам, че освен ограниченото съзнание на тези, с които съм излизала, съм донякъде виновна и самата аз.
В българското общество типовете жени не са много и обикновено се оформят по един от типажите още в прогимназиална възраст. Всъщност типовете българки не са много заради все още патриархалното мислене на българските мъже и родители. Можем да ги разделим на 2 категории - "ърбън кучката" и "отчаяната съпруга". Характерни белези на първата са интелект, неспособност за стравяне с домашните задължения, любов към експериментите и нощния живот, непримиримост с нормите, които обществото не е разчупило и в които нейните родители са се опитали да я възпитат. Втората се отличава с голям, празен, кравешки поглед, глуповатост, способност да чисти, готви, пере и кърпи мръсни чорапи, косата и обикновено е на перхидролени кичури. Ако не е на такива, то бъдете сигурни, че се е боядисала в по-тъмен или естествен цвят, за да не я разтознаят като "отчаяна съпруга", или със сигурност някога е имала перхидролени кичури, но от раждане на 5 деца и грижи по тях, не и е останало време да се грижи за себе си. А трябва! Човек никога не трябва, както прекалено да се самозабравя във величието си, така и да не се забравя, че съществува. И все пак, първият случай е по-приемлив.
Та съществуват си тези две групи и коя е всъщност допирната им и конфликтна точка? "Точката на кипене" е българският мъж, който въпреки напъните да покаже, колко е метросексуален, все нещо не му достига. А ако наистина е метросексуален, то знайте, че А) той ще се окаже гей; Б) той просто иска да е "фьешън" и веднага, щом се прибере вкъщи, захвърля модните парцалки и нахлузва анцунга "Нике" (както го произнасят фьешън-ите, известни още и като селски ергени); В) вие сте срещнали много рядък вид, съветвам ви, веднага след като го запишете в червената книга (или тефтер), да заминете на самотен остров с еднопосочен билет. Средностатистическият български мъж живее във времето, когато дебелите вежди + обилното окосмение навсякъде са били модерни. Простете му! Гените са виновни. Средностатистическият български мъж иска жена му да умее да готви, да чисти, да ражда, да ебе добре, да ебе само него, да го търпи, да бъде умна, да работи и т.н. Ами, да, любими български мъжо, ама човек в този живот не може да има всичко! Трябва да избереш само единия тип. Най-често съвременният Бай Ганьо предпочита да прекара живота си до босонога, вечно бременна съпруга, която се мотае около печката и разбърква манджата с ролки в косата, докато бърше размазания си грим. Средностатистическия български мъж не търси любов, той търси някой да го търпи, понеже самият той не може да се понася. Българският мъж е емоционално осакатено говедо, което търси своята разплодна крава, а после цял живот я ебе с отвращение, после става от леглото, вади бира от хладилника, пали си цигара и забивайки поглед в нищото си мисли за готината мацка, която го е напуснала, или е имал глупостта сам да я отпъди. Това последното защото българският мъж не обича някой да е "по-по-най" от него. По-точно не обича да си мисли, че някой е "по-по-най" от него. Добре, ще попитате вие, защо и е на една млада, секси и интелигентна жена да страда по българския мъж? Защото българския мъж не е бил винаги средностатистически български мъж. Някога е бил млада, интелигентно момче с разпере от вятъра къдри и почти никакво окосмение по тялото. Българският мъж е апетитен, забавен и желан, докато сам не се прецака. Тогава му остава само разплодната крава с добродушния поглед. Средностатистическият български мъж не се обича, напротив, той не може да се понася, но едва ли ще ви го признае. Защото той винаги трябва да е "по-по-най". Не го обичайте и вие. Дайте му урок.
Спете с мъже, спете с жени, спете с каквото ви падне, но винаги с предпазни средства опитайте от всички удоволствия, които животът може да ви предложи, защото той е тук и сега, а утре може да няма. Едно сигурно утре може да бъде провалено от една тухла в главата, от автомобилна катастрофа.Животът се случва на всички.
О, съвременни български кучки, дайте урок на мъжете и запейте с мен:
Moi je m'appelle Lolita
Lo ou bien Lola
Du pareil au même
Moi je m'appelle Lolita
Quand je rêve aux loups
C'est Lola qui saigne
Quand fourche ma langue,
j'ai là un fou rire aussi fou
Qu'un phénomène
Je m'appelle Lolita
В българското общество типовете жени не са много и обикновено се оформят по един от типажите още в прогимназиална възраст. Всъщност типовете българки не са много заради все още патриархалното мислене на българските мъже и родители. Можем да ги разделим на 2 категории - "ърбън кучката" и "отчаяната съпруга". Характерни белези на първата са интелект, неспособност за стравяне с домашните задължения, любов към експериментите и нощния живот, непримиримост с нормите, които обществото не е разчупило и в които нейните родители са се опитали да я възпитат. Втората се отличава с голям, празен, кравешки поглед, глуповатост, способност да чисти, готви, пере и кърпи мръсни чорапи, косата и обикновено е на перхидролени кичури. Ако не е на такива, то бъдете сигурни, че се е боядисала в по-тъмен или естествен цвят, за да не я разтознаят като "отчаяна съпруга", или със сигурност някога е имала перхидролени кичури, но от раждане на 5 деца и грижи по тях, не и е останало време да се грижи за себе си. А трябва! Човек никога не трябва, както прекалено да се самозабравя във величието си, така и да не се забравя, че съществува. И все пак, първият случай е по-приемлив.
Та съществуват си тези две групи и коя е всъщност допирната им и конфликтна точка? "Точката на кипене" е българският мъж, който въпреки напъните да покаже, колко е метросексуален, все нещо не му достига. А ако наистина е метросексуален, то знайте, че А) той ще се окаже гей; Б) той просто иска да е "фьешън" и веднага, щом се прибере вкъщи, захвърля модните парцалки и нахлузва анцунга "Нике" (както го произнасят фьешън-ите, известни още и като селски ергени); В) вие сте срещнали много рядък вид, съветвам ви, веднага след като го запишете в червената книга (или тефтер), да заминете на самотен остров с еднопосочен билет. Средностатистическият български мъж живее във времето, когато дебелите вежди + обилното окосмение навсякъде са били модерни. Простете му! Гените са виновни. Средностатистическият български мъж иска жена му да умее да готви, да чисти, да ражда, да ебе добре, да ебе само него, да го търпи, да бъде умна, да работи и т.н. Ами, да, любими български мъжо, ама човек в този живот не може да има всичко! Трябва да избереш само единия тип. Най-често съвременният Бай Ганьо предпочита да прекара живота си до босонога, вечно бременна съпруга, която се мотае около печката и разбърква манджата с ролки в косата, докато бърше размазания си грим. Средностатистическия български мъж не търси любов, той търси някой да го търпи, понеже самият той не може да се понася. Българският мъж е емоционално осакатено говедо, което търси своята разплодна крава, а после цял живот я ебе с отвращение, после става от леглото, вади бира от хладилника, пали си цигара и забивайки поглед в нищото си мисли за готината мацка, която го е напуснала, или е имал глупостта сам да я отпъди. Това последното защото българският мъж не обича някой да е "по-по-най" от него. По-точно не обича да си мисли, че някой е "по-по-най" от него. Добре, ще попитате вие, защо и е на една млада, секси и интелигентна жена да страда по българския мъж? Защото българския мъж не е бил винаги средностатистически български мъж. Някога е бил млада, интелигентно момче с разпере от вятъра къдри и почти никакво окосмение по тялото. Българският мъж е апетитен, забавен и желан, докато сам не се прецака. Тогава му остава само разплодната крава с добродушния поглед. Средностатистическият български мъж не се обича, напротив, той не може да се понася, но едва ли ще ви го признае. Защото той винаги трябва да е "по-по-най". Не го обичайте и вие. Дайте му урок.
Спете с мъже, спете с жени, спете с каквото ви падне, но винаги с предпазни средства опитайте от всички удоволствия, които животът може да ви предложи, защото той е тук и сега, а утре може да няма. Едно сигурно утре може да бъде провалено от една тухла в главата, от автомобилна катастрофа.Животът се случва на всички.
О, съвременни български кучки, дайте урок на мъжете и запейте с мен:
Moi je m'appelle Lolita
Lo ou bien Lola
Du pareil au même
Moi je m'appelle Lolita
Quand je rêve aux loups
C'est Lola qui saigne
Quand fourche ma langue,
j'ai là un fou rire aussi fou
Qu'un phénomène
Je m'appelle Lolita
За българските учители
Както каза един мой съученик: "В тези бурни времена на стачка всички трябва да се подкрепяме!". В последно време се забелязва феномен за българското общество - организиран и продължителен протест срещу нещо. Недоволните учители не заровиха за пореден път глава в земята и не се примириха с позицията, в която са поставени вече 18-та година. Естествено, на мен не ми допада факта, че ако мине още известно време и ситуацията остане неизяснена, последната ми учебна година може да се анулира, но се поставям на тяхно място и осъзнавам, че щях да постъпя по абсолютно същия начин. Шапка им свалям за волята и духа, макар да считам, че стачните действия са силно закъснели и изчакваха прекалено дълго. Къде спаха държавниците до този момент, та не им увеличиха заплатите? Всяко едно крайно действие провокира крайна реакция, т.е. игнорацията на политиците доведе до ефективната стачна дейност на учителите. Не можеш да унижиш с ТОЛКОВА ниска заплата човека, който обучава и възпитава бъдещето на държавата. Не можеш да му сложиш по-ниска заплата от тази на една камериерка и да очакваш да е доволен.
Учителите заслужиха моето уважение и поради факта, че успяха да се отделят от типичния български маниер да се мрънка, а да не се прави нищо по въпроса ситуацията да бъде подобрена. Те, ако не друго, то поне действат! Една от първите прояви на обществено самосъзнание в новата българска история. Поклон.
This Is Me Now
Всъщност аз не се казвам Лолита, името ми по паспорт не е Тина, но засега вас това не ви интересува. Само ще кажа, да не бързате да предполагате, че се казвам Кристина, защотото пак няма да познаете. Ако толкова искате хинт, то знайте, че е името ми е много, много скъпо. Лолита е прякор, който измислиха няколко мои приятели, като от тогава ми викат така или "малката шлямпе". Знаещите немски се досещате, че думите са общо взето синоними. С времето толкова свикнах с прякора, че започнах да се гордея. Не мога да кажа, че се отъждествявам напълно с героинята на Набоков, но от малка съм изключително любознателна по отношение на секса, както и на всякакви други теми, които обикновено вълнуват възрастните. Пословична е и страстта ми към "батковци". Преди 2 месеца нaвърших пълнолетие и дълбоко ме натъжава фактът, че вече не съм "незаконна и сладка". За сметка на това всички ме уверяват, че винаги ще си остана една крачка по-шокираща от останалите и винаги "изкушаваща". Стигнаха дотам, че ми подариха сребърна змия, която окачих на врата си. От една страна, защото обичам да мисля за себе си като изкушаваща останалите и донякъде грешна, от друга - защото змията в източните култури е най-висшето проявление на женска мъдрост. Според Тантра сексуалната енергия Кундалини е със змиевидна форма.
Друг любопитен факт, който може би искате да знаете, е, че вече 5-та година съм затворник на НГХНИ "Константин Преславски" - гр. Варна с профил "история и цивилизация. Който е минал от там, знае за какво говоря. Предвид сегашната ситуация със стачката на учителите, ако имам късмет, ще ми отпадне задължителната матура, ако няма - ще ми анулират година, а ако наистина съм лузър - ще ми анулират годината и догодина пак ще имам матура.
През годините съм си накачала много епитети и нарицателни, но единственият, който все още важи, е "фен на Мадона". Най-великата нощ в живота ми е 20.08.2006г. , когато след много перипетии се озовах на първи ред на неин концерт в Дюселдорф, Германия.
Това са общо-взето най-важните неща за мен, а сигурно сте забелязали и още нещо -обичам да пиша. Имала съм много мечти за живота си - да бъда адвокат, следовател, актриса, полицай, ветеринарен лекар, балерина, но писането би всички останали по място в моето сърце. Затова и създадох този блог - малка играчка-закачка с елемент на полезно упражнение за мен, а надявам се - интересно четиво за вас!
ваша вече пълнолетна Лолита
Абонамент за:
Коментари (Atom)
