Я не сакам на мене да ми е добре, я сакам на Вуте да му е зле!

Българското общество страда от много психологически и емоционални комплекси и задръжки, най-известният от които е прословутото му желание да няма някой по-по-най от него. Ако съседът има 5 прасета, а ти само 3, то той непременно ги е придобил чрез тайни взаимоотношения и схеми с ЦРУ, МОСАД, КГБ или местния кмет. Българинът толкова не иска ближният му да е добре, че е готов да съсипе собственото си щастие и да го блокира от живота си. Но нима можем да постигнем нещо, след като вечно се сравняваме с другите? Защо веднъж не се вгледаме само и единствено в себе си, а не оставим другите да се развиват и печелят отделно. Позитивизмът е доста силен лек срещу всякакви житейски несгоди. Изолирането от другия също не е решението, защото това говори за липса на социално съзнание. А щом си тук и живееш в тази страна, то това непременно те прави и част от обществото, колкото и да не ти харесва.
При българина проблемът е, че никога не може да поеме отговорност за себе си. Българинът не си вярва, това му пречи да вярва и на другите. Недоверието и несигурността като начин на живот не предопределят успех. Защото само човек, който си вярва, има силите да се изправи след неуспех и да опита отново и отново, и отново, докато не успее.
Затова, дрази сънародници, опичайте си сиромашкия акъл и почвайте да мислите варианти относно ъпгрейдването на собствения ви живот, а не съсипването на този на съседа ви. Току виж, накрая сте се оказали и щастливи. :)