За българските учители

Както каза един мой съученик: "В тези бурни времена на стачка всички трябва да се подкрепяме!". В последно време се забелязва феномен за българското общество - организиран и продължителен протест срещу нещо. Недоволните учители не заровиха за пореден път глава в земята и не се примириха с позицията, в която са поставени вече 18-та година. Естествено, на мен не ми допада факта, че ако мине още известно време и ситуацията остане неизяснена, последната ми учебна година може да се анулира, но се поставям на тяхно място и осъзнавам, че щях да постъпя по абсолютно същия начин. Шапка им свалям за волята и духа, макар да считам, че стачните действия са силно закъснели и изчакваха прекалено дълго. Къде спаха държавниците до този момент, та не им увеличиха заплатите? Всяко едно крайно действие провокира крайна реакция, т.е. игнорацията на политиците доведе до ефективната стачна дейност на учителите. Не можеш да унижиш с ТОЛКОВА ниска заплата човека, който обучава и възпитава бъдещето на държавата. Не можеш да му сложиш по-ниска заплата от тази на една камериерка и да очакваш да е доволен.

Учителите заслужиха моето уважение и поради факта, че успяха да се отделят от типичния български маниер да се мрънка, а да не се прави нищо по въпроса ситуацията да бъде подобрена. Те, ако не друго, то поне действат! Една от първите прояви на обществено самосъзнание в новата българска история. Поклон.