I usually just read/listen to whatever the guru has to say and nod in agreement, like "Yep, that`s me. I sure am a mess!".

Какво да правим с Даниел Вълчев?

неделя, 7 октомври 2007 г.

Се Па Ма Фоту

Имам навика да минавам през живота като лятна буря и да помитам всичко около себе си. Това важи, както за семейство, приятели, работа и училище, така и за личния ми живот. Казвали са ми, че съм "Пипи" и "фъстък", апо-късно са ме наричали "червенокоса вещица" и "шопска дървена глава", за което предполагам, че освен ограниченото съзнание на тези, с които съм излизала, съм донякъде виновна и самата аз.
В българското общество типовете жени не са много и обикновено се оформят по един от типажите още в прогимназиална възраст. Всъщност типовете българки не са много заради все още патриархалното мислене на българските мъже и родители. Можем да ги разделим на 2 категории - "ърбън кучката" и "отчаяната съпруга". Характерни белези на първата са интелект, неспособност за стравяне с домашните задължения, любов към експериментите и нощния живот, непримиримост с нормите, които обществото не е разчупило и в които нейните родители са се опитали да я възпитат. Втората се отличава с голям, празен, кравешки поглед, глуповатост, способност да чисти, готви, пере и кърпи мръсни чорапи, косата и обикновено е на перхидролени кичури. Ако не е на такива, то бъдете сигурни, че се е боядисала в по-тъмен или естествен цвят, за да не я разтознаят като "отчаяна съпруга", или със сигурност някога е имала перхидролени кичури, но от раждане на 5 деца и грижи по тях, не и е останало време да се грижи за себе си. А трябва! Човек никога не трябва, както прекалено да се самозабравя във величието си, така и да не се забравя, че съществува. И все пак, първият случай е по-приемлив.
Та съществуват си тези две групи и коя е всъщност допирната им и конфликтна точка? "Точката на кипене" е българският мъж, който въпреки напъните да покаже, колко е метросексуален, все нещо не му достига. А ако наистина е метросексуален, то знайте, че А) той ще се окаже гей; Б) той просто иска да е "фьешън" и веднага, щом се прибере вкъщи, захвърля модните парцалки и нахлузва анцунга "Нике" (както го произнасят фьешън-ите, известни още и като селски ергени); В) вие сте срещнали много рядък вид, съветвам ви, веднага след като го запишете в червената книга (или тефтер), да заминете на самотен остров с еднопосочен билет. Средностатистическият български мъж живее във времето, когато дебелите вежди + обилното окосмение навсякъде са били модерни. Простете му! Гените са виновни. Средностатистическият български мъж иска жена му да умее да готви, да чисти, да ражда, да ебе добре, да ебе само него, да го търпи, да бъде умна, да работи и т.н. Ами, да, любими български мъжо, ама човек в този живот не може да има всичко! Трябва да избереш само единия тип. Най-често съвременният Бай Ганьо предпочита да прекара живота си до босонога, вечно бременна съпруга, която се мотае около печката и разбърква манджата с ролки в косата, докато бърше размазания си грим. Средностатистическия български мъж не търси любов, той търси някой да го търпи, понеже самият той не може да се понася. Българският мъж е емоционално осакатено говедо, което търси своята разплодна крава, а после цял живот я ебе с отвращение, после става от леглото, вади бира от хладилника, пали си цигара и забивайки поглед в нищото си мисли за готината мацка, която го е напуснала, или е имал глупостта сам да я отпъди. Това последното защото българският мъж не обича някой да е "по-по-най" от него. По-точно не обича да си мисли, че някой е "по-по-най" от него. Добре, ще попитате вие, защо и е на една млада, секси и интелигентна жена да страда по българския мъж? Защото българския мъж не е бил винаги средностатистически български мъж. Някога е бил млада, интелигентно момче с разпере от вятъра къдри и почти никакво окосмение по тялото. Българският мъж е апетитен, забавен и желан, докато сам не се прецака. Тогава му остава само разплодната крава с добродушния поглед. Средностатистическият български мъж не се обича, напротив, той не може да се понася, но едва ли ще ви го признае. Защото той винаги трябва да е "по-по-най". Не го обичайте и вие. Дайте му урок.
Спете с мъже, спете с жени, спете с каквото ви падне, но винаги с предпазни средства опитайте от всички удоволствия, които животът може да ви предложи, защото той е тук и сега, а утре може да няма. Едно сигурно утре може да бъде провалено от една тухла в главата, от автомобилна катастрофа.Животът се случва на всички.
О, съвременни български кучки, дайте урок на мъжете и запейте с мен:
Moi je m'appelle Lolita
Lo ou bien Lola
Du pareil au même
Moi je m'appelle Lolita
Quand je rêve aux loups
C'est Lola qui saigne
Quand fourche ma langue,
j'ai là un fou rire aussi fou
Qu'un phénomène
Je m'appelle Lolita

2 коментара:

.rainspotting. каза...

Категорично отказвам да дочета статията, възмутен съм от вашето виждане за българския мъж Лолита. Срам и позор. Ето до какво ни докара еманципацията! Българския мъж е нежен, мил и романтичен, но какво разбирате вие феминистките от това. Айде къш и реиз иор флаааг! :D :Р

Тина "Лолита" Димитрова каза...

Хахаха, мистър Мадун, на моменти си мисля, че вие сте си имали вземане-даване с българския мъж по-често, отколкото аз самата. Даже и да е така, смея да твърдя, че таргет-аудиториите ни са различни. :P