Поколението, родено в края на 80-те и началото на 90-те, е най-шокиращото културно явление, което някога се е случвало на България. Това са децата без детство, без игри на прескочи кобила или дама, това са децата, които станаха възрастни през своя пубертет, и остаряха, навършвайки 18.
След срива на старата система в България навлязоха новите технологие, засиленото разпространение на наркотиците, навлязоха Интернет, западната култура, заведенията за бързо хранене и още сумати нови неща, които преди това не бяха познати. "Малко по-големите цветя" не само посрещнаха всички тези събития, те израстнаха с тях, за тях няма друга реалност. Те никога не са били пионерчета и не са носили червена връзка около врата. Техните родители, също изненадани от новите възможности, които се откриха и пред тях, се заеха да градят кариера, за да могат да осигурят всичко на своите наследници. В резултат на това съвременният български тийнейджър никога не е бил ограничаван в действията си.
Повечето пропушиха млади, заспиваха пияни по стълбите на вили, в които се правят купони. През ноздрите им са влезли повече вещества, отколкото са излезли секрети. А на възраст, на която техните родители са си пращали любовни бележки в час, те се потопиха в удоволствията и дебрите на секса.
Бяха първите, които слушаха музика и гледаха клипове на мобилните си телефони. Несъзнателно изживяха краха на няколко правителства и период на инфлация. В по-голямата си част семействата им са нестабилни, техните родители все още трудно се ориентират в днешната действителност, да не говорим, че ако са и по-възрастни, живеят 20 години назад във времето.
Опитали всичко, били са отритнати, влюбени, разлюбени, необичани, ебливи, надрусани, напушени, пияни. Навършвайки 18 за тях няма нищо, което вече да не са пробвали, нещо, което вече да не са изпитали.
Бъдещите зрелостници са опитни, информирани, много отегчени и объркани от всичко, но поддържат борбения си дух и се стараят да продължават нагоре, защото най-големият им страх е да не се превърнат в своите родители.
И все пак, обичайте ни, защото независимо от факта, че доста голяма част не може да ни приеме, вие ни създадохте такива.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
8 коментара:
:agree: :)
освен това сте и: много тревожни и със short attention span :)
интересен постинг. обичам да чета впечатления и мнения за времето в България от началото на '90те до днес.
Аз съм от поколението на чернобилчетата.
радвам се, че ви харесва, смятам да продължа да пиша на тази тематика, понеже ме засяга лично. :)
арми, съгласна съм за тревожността, параноята и считам, че може би всички страдаме от недиагностициран ADD. :)
дито, и моята майка е яла зелена салата през онази първа критична седмица. аз съм прекрасно чернобилско чедо като всички вас. :)
Хайде! Ще направим режисьорско братство "ADD Registered".
и ще снимаме порно-филми, в които постоянно ще се прескача от сцена на сцена.
Хайде да си правим малки порно оргии, хайде! :)
нави ли се, перверзнико?! :)
Публикуване на коментар