Кап-кап-кап. Нашепва дъждът по прозореца. Навън е студено, а стените са тънки и одеалата - само 2. Усещам, как нежно прокрадваш пръсти по гръбнака ми и четеш по ребрата. Морзова азбука. Моето тяло и твоето тяло са морзова азбука, а вътре е тъмно и ние - слепи. Всички хора са слепци. Живеят в мрак и носят черни очила. Остава само утехата на телата. Голо тяло до голо тяло са отворена книга и четец. Единият - сляп, другият - празен. Само взети заедно значат нещо. Each the slave and each the master. Всеки е роб на себе си и господар на другия. Прикован към себе си и задлъжнял на себе си. Сам статуя на пиадестала, който си е изградил.
О, спаси ме! Накарай ме да се забравя.
Пускаш пръсти по-надолу по страниците и прелистваш.
О, да, точно там. Така! Притискай палци в нея, тя ще те обземе.
По-дълбоко, по-дълбоко...да...да...!
Приключи. Аз съм в теб и ти си в мен. Никой не е вече и роб, и господар, защото заедно сме Бог.
О, блаженство...
Ох...
p.s. Only the one who hurts you can make you feel better.
Only the one who inflicts the pain can take it away.
Eroti...ca...
(Madonna)
Какво да правим с Даниел Вълчев?
понеделник, 15 октомври 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

5 коментара:
...любимия ми откъс от текст на Мадона :)
а за самия разказ какво мислиш?
Въпроса към мен ли беше? Пошъл е, харесва ми :D
Преди време бях чел един подобен разказ, много ми действат тези разкази ако са изказани хубаво както в случая. Този определено ми харесва, въпреки че ти наблягаш на първичното и сексуалното, а аз предпочитам примерно приказки за красиви звезди,усета на топлата земя докато го правя и мириса на зелената трева. Такива неща. ;) Продължавай да пишеш! :)
Enigma- Beyond the invisible. mp3 kato fon na razkaza... neopisuemo.
Публикуване на коментар